04.05.1995
Днес утринно малко поезнах.Развълнен от вълнувение,че и мръсен мръсник може да има съдба-печал,нелеп загин и жестока участ-ка,съградих му елегоодичен стихосплит,че и той е живвал и съгрешвал,но прошкание ему Свише!
/ лъжепоетски псевдонаброски/
Разпенен дидикрол,дали защото мръс
възниква в блатен квак,въ брежен тръст?
О,таен дикродил! Успешен зяп
загълтва бик,о - вик! Виковен клик!
Защо ли Мръс е този низък Ник?
На бряг Никойски Въпросник
бичува бивно Бик след Бик...
Това е кредо на въпросний Ник,
защото низост - та до вик!
Ах,скверен Никаквик!
До тях от цепки цепелин разцепен
линее линецепно,цял в пелин
в омара,пуш и дим
и страда,цепенее вцеп,
от страшний дидикролов гълтоклик...
Потаен кродикол! Линеен линоцеп
и никак Ник...защото Крол
въздал е лик из блатна мръс
и глупи Ник злощаст - о,Хръс-
във Уст на лапав дикродил
Планета плач,цветя увях
застив уханен блат...
А рудапеп със рухнал крил
вещае здрач,и грач,и слъз
и мък за Ник,въ блат застил...
/следва лек разбор/
Прочетете как охрана на митинг на БКП ст...
След като „Великият откривател“ ...