04.05.1995
Разшифровка на стиховете-за лаици,
прозаици-антипоетици
автокоментар
От това,което прочетохме одеве/преди,тогава,някога/ личи,че:
1. Един человек,имащ себе си за поетствуващ артист се е развълнувал /с право/от съдбата на човека Ник,явяващ се като мръсник,и е опитал да сплете за него в рими нещо като ода или елегия,за поука,прискърбие и прошка.
2. От самото начало изказът е ясен и динамичен и като място,и като действие:в мръсно блато,в тръстиката на брега се разнася тъй изявено квакане,че един крокодил се разпенва до степен да започнем многократно да бъркаме името му.Жертва на зяпналата му паст става цял бик-на фона на викове и кликове,което в крайна сметка ни кара да се питаме защо ли е тъй низък и мръсен /някой си/ Ник? /герой от поемата "Път пътува пътник Ник"-още невъзникнала/
3.Обяснението авторово за блатната трагедия не закъснява:въпросният Ник бичува като с бивни бика,нещастна крокодилска /дидикролска,кродиколска/ жертва и нейните събратя,и нещо още по-лошо-това не е спорадична негова изява,а ситемно поведение,въздигнато в кредо на скверното му съществуване...
4. Ням свидетел на грозната сцена е само един безжизнен,без душа Цепелин,чието разцепване е картинно обрисувано на фона на омарата от опушен пелин.Но дори той-бездиханният предмет,вцепенен страда от гълтателните звуци на звяра.
На това място в баладичната авторова одаистика се чувства елегичното наближаване на развръзката: моралният подбудител на биконагълтването сам ще изпита съдбата на благородното животно: Кроки се е спотаил,но ето че с едно цепелиново сцепване-линеен звук- Ник изчезва... От дълбините изниква Крол-Богът /сякаш/ на възмездието,и с едно-единствено хръсване глупощастният Злобник изчезва в зейналата паст...
Една планетарна /планетна/ трагедия!..
По Ботевски силно и изразително е предадена вселенската скръб,плачът и тъгата на живата и не тъй жива природа,а като краен изразител на общото унило настроение една Рухнокрила пеперуда ни оставя да тънем в сълзливо грачене по здрач за нерадостната участ на мръсника... С.П.
